сонантен

Речник на българския език

сона̀нтен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • сонантин
  • сунантен
  • сунантин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. со-нан-тен
непълен член со-нан-т-ния
пълен член со-нан-т-ни-ят
ж. р. со-нан-т-на
членувано со-нан-т-на-та
ср. р. со-нан-т-но
членувано со-нан-т-но-то
мн. ч. со-нан-т-ни
членувано со-нан-т-ни-те