собственоръчен

Речник на българския език

собственоръ̀чен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

собственоръчна, собственоръчно, мн. собственоръчни, прил. Който е направен със собствената ръка; саморъчен. Собственоръчен подпис.нареч. собственоръчно. Извърши убийството собственоръчно.

Грешни изписвания (15)

  • собственоръчин
  • собственуръчен
  • собственуръчин
  • собствиноръчен
  • собствиноръчин
  • собствинуръчен
  • собствинуръчин
  • субственоръчен
  • субственоръчин
  • субственуръчен
  • субственуръчин
  • субствиноръчен
  • субствиноръчин
  • субствинуръчен
  • субствинуръчин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. соб-с-тве-но-ръ-чен
непълен член соб-с-тве-но-ръч-ния
пълен член соб-с-тве-но-ръч-ни-ят
ж. р. соб-с-тве-но-ръч-на
членувано соб-с-тве-но-ръч-на-та
ср. р. соб-с-тве-но-ръч-но
членувано соб-с-тве-но-ръч-но-то
мн. ч. соб-с-тве-но-ръч-ни
членувано соб-с-тве-но-ръч-ни-те