сноумобилче

Речник на българския език

сноумобилче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сно-у-мо-бил-че
членувано сно-у-мо-бил-че-то
мн.ч. сно-у-мо-бил-че-та
членувано сно-у-мо-бил-че-та-та