снайпер

Речник на българския език

сна̀йпер съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. снайпери, (два) снайпера, м.
1. Спец. Оптически мерник за точна стрелба.
2. Оръжие, снабдено с такъв мерник. Стрелят със снайпери.

Грешни изписвания (1)

  • снайпир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. снай-пер
непълен член снай-пе-ра
пълен член снай-пе-рът
мн.ч. снай-пе-ри
членувано снай-пе-ри-те
бройна форма снай-пе-ра
звателна форма