смятане

Речник на българския език

смя̀тане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

ср., само ед. Остар. Учебен предмет в началните класове за изучаване на елементарните действия с числа; аритметика.

Грешни изписвания (1)

  • смятъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. смя-та-не
членувано смя-та-не-то
мн.ч. смя-та-ния
членувано смя-та-ни-я-та