смъртница

Речник на българския език

смъ̀ртница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. смъртници, ж. Жена смъртник.

Грешни изписвания (3)

  • смъртнеца
  • смъртнецъ
  • смъртницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. смър-т-ни-ца
членувано смър-т-ни-ца-та
мн.ч. смър-т-ни-ци
членувано смър-т-ни-ци-те
звателна форма