смутителка

Речник на българския език

смутителка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сму-ти-тел-ка
членувано сму-ти-тел-ка-та
мн.ч. сму-ти-тел-ки
членувано сму-ти-тел-ки-те
звателна форма