смукач

Речник на българския език

смука̀ч съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. смукачи, (два) смукача, м.
1. Смукател.
2. Прен. Разг. Пренебр. Човек, който пие много алкохол.

Грешни изписвания (1)

  • смокач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сму-кач
непълен член сму-ка-ча
пълен член сму-ка-чът
мн.ч. сму-ка-чи
членувано сму-ка-чи-те
бройна форма сму-ка-ча
звателна форма