смолен

Речник на българския език

1. смолен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. смо-лен
непълен член смо-ле-ния
пълен член смо-ле-ни-ят
ж. р. смо-ле-на
членувано смо-ле-на-та
ср. р. смо-ле-но
членувано смо-ле-но-то
мн. ч. смо-ле-ни
членувано смо-ле-ни-те

2. смолен — мин. страд. прич. м. р.

смолен е производна форма на смоля (мин. страд. прич. м. р.).