сметало

Речник на българския език

смета̀ло съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. сметала, ср. Уред, състоящ се от няколко свързани заедно пръчки с по десет нанизани на тях топчета, който се използва за смятане на числа.

Грешни изписвания (3)

  • сметалу
  • смитало
  • смиталу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сме-та-ло
членувано сме-та-ло-то
мн.ч. сме-та-ла
членувано сме-та-ла-та