смегма

Речник на българския език

смѐгма съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мед. Миризлив секрет, отделян от жлезите, разположени по вътрешната повърхност на препуциума, примесен с излющени епителни клетки.

Грешни изписвания (1)

  • смегмъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. смег-ма
членувано смег-ма-та
мн.ч. смег-ми
членувано смег-ми-те
звателна форма