слънчасване

Речник на българския език

слънча̀сване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • сланчасване
  • сланчасвани
  • сланчасвъне
  • сланчасвъни
  • слънчасвани
  • слънчасвъне
  • слънчасвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. слън-час-ва-не
членувано слън-час-ва-не-то
мн.ч. слън-час-ва-ния
членувано слън-час-ва-ни-я-та