слънцестоене

Речник на българския език

слънцестоѐне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • сланцестоене
  • сланцестоени
  • сланцестуене
  • сланцестуени
  • сланцистоене
  • сланцистоени
  • сланцистуене
  • сланцистуени
  • слънцестоени
  • слънцестуене
  • слънцестуени
  • слънцистоене
  • слънцистоени
  • слънцистуене
  • слънцистуени

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. слън-цес-то-е-не
членувано слън-цес-то-е-не-то
мн.ч. слън-цес-то-е-ния
членувано слън-цес-то-е-ни-я-та