слушателка

Речник на българския език

слуша̀телка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. слушателки, ж. Жена слушател.

Грешни изписвания (7)

  • слошателка
  • слошателкъ
  • слошатилка
  • слошатилкъ
  • слушателкъ
  • слушатилка
  • слушатилкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. слу-ша-тел-ка
членувано слу-ша-тел-ка-та
мн.ч. слу-ша-тел-ки
членувано слу-ша-тел-ки-те
звателна форма