слушане

Речник на българския език

слушане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. слу-ша-не
членувано слу-ша-не-то
мн.ч. слу-ша-ния
членувано слу-ша-ни-я-та