слушалчица

Речник на българския език

слушалчица съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. слу-шал-чи-ца
членувано слу-шал-чи-ца-та
мн.ч. слу-шал-чи-ци
членувано слу-шал-чи-ци-те
звателна форма