слуша̀лка
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. слушалки, ж.
1. Прибор за слушане при телефонен разговор, на радио без усилвател и др. Телефонна слушалка. Вдигам слушалката на телефона. Слагам си слушалката на ушите.
2. Лекарски уред за преслушване на болен. Преслушвам със слушалка.
1. Прибор за слушане при телефонен разговор, на радио без усилвател и др. Телефонна слушалка. Вдигам слушалката на телефона. Слагам си слушалката на ушите.
2. Лекарски уред за преслушване на болен. Преслушвам със слушалка.
Грешни изписвания (3)
- слошалка
- слошалкъ
- слушалкъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | слу-шал-ка | |
|---|---|---|
| членувано | слу-шал-ка-та | |
| мн.ч. | слу-шал-ки | |
| членувано | слу-шал-ки-те | |
| звателна форма | — | |