служителка

Речник на българския език

служѝтелка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. служителки, ж. Жена служител. Служителка в министерството.

Грешни изписвания (7)

  • сложителка
  • сложителкъ
  • сложитилка
  • сложитилкъ
  • служителкъ
  • служитилка
  • служитилкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. слу-жи-тел-ка
членувано слу-жи-тел-ка-та
мн.ч. слу-жи-тел-ки
членувано слу-жи-тел-ки-те
звателна форма