словоред

Речник на българския език

словорѐд съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Спец. В граматиката — редът на думите в изречението, заложен в строежа на езика. Прав словоред. Обратен словоред.

Грешни изписвания (4)

  • словорет
  • словурет
  • слуворет
  • слувурет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сло-во-ред
непълен член сло-во-ре-да
пълен член сло-во-ре-дът
мн.ч. сло-во-ре-ди
членувано сло-во-ре-ди-те
бройна форма сло-во-ре-да
звателна форма