следовница

Речник на българския език

следо̀вница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. следовници, ж. Жена следовник; последователка.

Грешни изписвания (7)

  • следовнеца
  • следовнецъ
  • следовницъ
  • слидовнеца
  • слидовнецъ
  • слидовница
  • слидовницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сле-дов-ни-ца
членувано сле-дов-ни-ца-та
мн.ч. сле-дов-ни-ци
членувано сле-дов-ни-ци-те
звателна форма