сладка

Речник на българския език

1. сла̀дка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. сладки, ж. Обикн. мн. Малък, обикн. тестен сладкиш; курабия, паста. За сватбата направиха няколко вида сладки.

Грешни изписвания (3)

  • слатка
  • сладкъ
  • слаткъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. слад-ка
членувано слад-ка-та
мн.ч. слад-ки
членувано слад-ки-те
звателна форма

2. Сла̀дка географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Сладкъ
  • Слатка
  • Слаткъ

3. сладка — мн. ч.

сладка е производна форма на сладко (мн. ч.).

4. сладка — ж. р.

сладка е производна форма на сладък (ж. р.).