слабителен

Речник на българския език

слабѝтелен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

слабителна, слабително, мн. слабителни, прил. Който ускорява перисталтиката на червата и предизвиква изхождане. Слабителен чай. Слабителна билка.

Грешни изписвания (7)

  • слабителин
  • слабитилен
  • слабитилин
  • слъбителен
  • слъбителин
  • слъбитилен
  • слъбитилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. сла-би-те-лен
непълен член сла-би-тел-ния
пълен член сла-би-тел-ни-ят
ж. р. сла-би-тел-на
членувано сла-би-тел-на-та
ср. р. сла-би-тел-но
членувано сла-би-тел-но-то
мн. ч. сла-би-тел-ни
членувано сла-би-тел-ни-те