слабина

Речник на българския език

слабина̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. слабини, ж. Обикн. мн. Част от корема на човек или животно, разположена непосредствено до краката, която не е защитена от костите на скелета.

Грешни изписвания (7)

  • слабена
  • слабенъ
  • слабинъ
  • слъбена
  • слъбенъ
  • слъбина
  • слъбинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сла-би-на
членувано сла-би-на-та
мн.ч. сла-би-ни
членувано сла-би-ни-те
звателна форма