скутер

Речник на българския език

ску̀тер съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. скутери, (два) скутера, м. Вид едноместна бързоплъзгаща се по водата спортна лодка.

Грешни изписвания (1)

  • скутир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ску-тер
непълен член ску-те-ра
пълен член ску-те-рът
мн.ч. ску-те-ри
членувано ску-те-ри-те
бройна форма ску-те-ра
звателна форма