скут

Речник на българския език

скут — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

скутът, скута, мн. скути и скутове, (два) скута, м. Пространството, затворено от ръцете, краката, корема и гърдите на седящ човек. В майчините скути.

Синоними

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. скут
непълен член ску-та
пълен член ску-тът
мн.ч. ску-то-ве
членувано ску-то-ве-те
бройна форма ску-та
звателна форма —

Връзки