пазва

Речник на българския език

па̀зва съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. па̀зви, ж.
1. Мястото между гърдите и покриващото ги облекло. Мушна писмото в пазвата си.
2. Остар. Горна част на дреха, деколте.
3. Прен. Обикн. мн. Дълбини, недра. В пазвите на планината.
Змия в пазвата. — Човек, на когото се доверявам, а той действа срещу мене.
Плюя си в пазвата. — Успокоявам се, след като съм се изплашил силно.

Грешни изписвания (1)

  • пазвъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. паз-ва
членувано паз-ва-та
мн.ч. паз-ви
членувано паз-ви-те
звателна форма