скулпторче

Речник на българския език

скулпторче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. скул-п-тор-че
членувано скул-п-тор-че-то
мн.ч. скул-п-тор-че-та
членувано скул-п-тор-че-та-та