скулпторка

Речник на българския език

ску̀лпторка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. скулпторки, ж. Жена скулптор.

Грешни изписвания (3)

  • скулпторкъ
  • скулптурка
  • скулптуркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. скул-п-тор-ка
членувано скул-п-тор-ка-та
мн.ч. скул-п-тор-ки
членувано скул-п-тор-ки-те
звателна форма