скудоумен

Речник на българския език

скудоу̀мен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

скудоумна, скудоумно, мн. скудоумни, прил. Глупав, ограничен, тъп. Скудоумни разсъждения.същ. скудоумие, мн. скудоумия, ср.

Грешни изписвания (7)

  • скодоумен
  • скодоумин
  • скодуумен
  • скодуумин
  • скудоумин
  • скудуумен
  • скудуумин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ску-до-у-мен
непълен член ску-до-ум-ния
пълен член ску-до-ум-ни-ят
ж. р. ску-до-ум-на
членувано ску-до-ум-на-та
ср. р. ску-до-ум-но
членувано ску-до-ум-но-то
мн. ч. ску-до-ум-ни
членувано ску-до-ум-ни-те