скротум

Речник на българския език

скро̀тум съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Кожено-мускулна торбичка, в която се намират тестисите.

Грешни изписвания (1)

  • скротом

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. скро-тум
непълен член скро-ту-ма
пълен член скро-ту-мът
мн.ч. скро-ту-ми
членувано скро-ту-ми-те
бройна форма скро-ту-ма
звателна форма