скроен

Речник на българския език

1. скроѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • скруен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. скро-ен
непълен член скро-е-ния
пълен член скро-е-ни-ят
ж. р. скро-е-на
членувано скро-е-на-та
ср. р. скро-е-но
членувано скро-е-но-то
мн. ч. скро-е-ни
членувано скро-е-ни-те

2. скроен — мин. страд. прич. м. р.

скроен е производна форма на скроя (мин. страд. прич. м. р.).