скрипец

Речник на българския език

скрипѐц съществително име, мъжки род (тип 8) редактиране

Значение

мн. скрипци, (два) скрипеца, м. Вид механично подемно устройство; макара.

Грешни изписвания (1)

  • скрепец

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. скри-пец
непълен член скри-пе-ца
пълен член скри-пе-цът
мн.ч. скрип-ци
членувано скрип-ци-те
бройна форма скри-пе-ца
звателна форма