скорбяла

Речник на българския език

скорбя̀ла съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. Безцветно микрокристално вещество, продукт на фотосинтезата, което се натрупва в семената, плодовете и корените на растенията и е основна съставка в храната на човека и животните.

Грешни изписвания (3)

  • скорбялъ
  • скурбяла
  • скурбялъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. скор-бя-ла
членувано скор-бя-ла-та
мн.ч. скор-бя-ли
членувано скор-бя-ли-те
звателна форма