сключен

Речник на българския език

1. склю̀чен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • сключин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. склю-чен
непълен член склю-че-ния
пълен член склю-че-ни-ят
ж. р. склю-че-на
членувано склю-че-на-та
ср. р. склю-че-но
членувано склю-че-но-то
мн. ч. склю-че-ни
членувано склю-че-ни-те

2. сключен — мин. страд. прич. м. р.

сключен е производна форма на сключа (мин. страд. прич. м. р.).