склададжия

Речник на българския език

скла̀даджия съществително име, мъжки род (тип 39) редактиране

Значение

мн. склададжии, м. Разг. Човек, който отговаря за стоките в определен склад.

Грешни изписвания (11)

  • склададжиъ
  • склададжеа
  • склададжеъ
  • склададжея
  • склададжиа
  • складъджеа
  • складъджеъ
  • складъджея
  • складъджиа
  • складъджиъ
  • складъджия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. скла-да-джия
непълен член скла-да-джи-я-та
пълен член скла-да-джи-я-та
мн.ч. скла-да-джии
членувано скла-да-джи-и-те
бройна форма скла-да-джии
звателна форма скла-да-джи-йо