скиптър

Речник на българския език

скѝптър съществително име, мъжки род (тип 9) редактиране

Значение

мн. скиптри, (два) скиптъра, м. Царски жезъл, който е и символ на царската власт.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • скиптар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. скип-тър
непълен член скип-тъ-ра
пълен член скип-тъ-рът
мн.ч. скип-т-ри
членувано скип-т-ри-те
бройна форма скип-тъ-ра
звателна форма