жезъл

Речник на българския език

жѐзъл съществително име, мъжки род (тип 9) редактиране

Значение

мн. жѐзли, (два) жѐзъла, м. Украсена тояга — символ на власт, звание, заслуги. Царски жезъл. Патриаршески жезъл.

Грешни изписвания (1)

  • жезал

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. же-зъл
непълен член же-зъ-ла
пълен член же-зъ-лът
мн.ч. жез-ли
членувано жез-ли-те
бройна форма же-зъ-ла
звателна форма