скастряне

Речник на българския език

ска̀стряне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • скастръне
  • скастръни
  • скастряни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. скас-т-ря-не
членувано скас-т-ря-не-то
мн.ч. скас-т-ря-ния
членувано скас-т-ря-ни-я-та