скаран

Речник на българския език

1. ска̀ран прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

скарана, скарано, мн. скарани, прил.
1. Който е в лоши отношения с друг. Скаран съм с жена си. Ние сме скарани от дълго време и не си говорим.
2. Прен. Обикн. ирон. Който не разбира, не проумява. Той е скаран с математиката.

Грешни изписвания (1)

  • скарън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ска-ран
непълен член ска-ра-ния
пълен член ска-ра-ни-ят
ж. р. ска-ра-на
членувано ска-ра-на-та
ср. р. ска-ра-но
членувано ска-ра-но-то
мн. ч. ска-ра-ни
членувано ска-ра-ни-те

2. скаран — мин. страд. прич. м. р.

скаран е производна форма на скарам (мин. страд. прич. м. р.).