скамейка

Речник на българския език

скамѐйка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. скамейки, ж. Сковано приспособление за сядане на няколко души; пейка.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • скамейкъ
  • скъмейка
  • скъмейкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ска-мей-ка
членувано ска-мей-ка-та
мн.ч. ска-мей-ки
членувано ска-мей-ки-те
звателна форма