скакалец

Речник на българския език

скакалѐц съществително име, мъжки род (тип 8) редактиране

Значение

мн. скакалци, (два) скакалеца, м.
1. Ливадно насекомо, обикн. зелено на цвят, което има дълги задни крака и се придвижва, като отскача силно на тях.
2. Насекомо вредител, придвижващо се на рояци и нанасящо големи щети на земеделските култури.

Грешни изписвания (3)

  • скакълец
  • скъкалец
  • скъкълец

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ска-ка-лец
непълен член ска-ка-ле-ца
пълен член ска-ка-ле-цът
мн.ч. ска-кал-ци
членувано ска-кал-ци-те
бройна форма ска-ка-ле-ца
звателна форма