сиятелство

Речник на българския език

сия̀телство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. сиятелства, ср. Остар. Титла на близкородствените на владетеля лица — княз или граф. Негово сиятелство.

Грешни изписвания (7)

  • сеятелство
  • сеятелству
  • сеятилство
  • сеятилству
  • сиятелству
  • сиятилство
  • сиятилству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. си-я-тел-с-т-во
членувано си-я-тел-с-т-во-то
мн.ч. си-я-тел-с-т-ва
членувано си-я-тел-с-т-ва-та