ситуиране

Речник на българския език

ситуиране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. си-ту-и-ра-не
членувано си-ту-и-ра-не-то
мн.ч. си-ту-и-ра-ния
членувано си-ту-и-ра-ни-я-та