систола

Речник на българския език

сѝстола съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мед. Фаза на сърдечния цикъл, през която мускулатурата на сърцето (на предсърдията или на камерите) е контрахирана. При систола на камерите кръвта от лявата камера се изтласква в аортата, а от дясната камера в белодробната артерия.

Грешни изписвания (3)

  • систолъ
  • систула
  • систулъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сис-то-ла
членувано сис-то-ла-та
мн.ч. сис-то-ли
членувано сис-то-ли-те
звателна форма