сирена

Речник на българския език

1. сирѐна съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. сирени, ж. В митологията — същество с тяло на жена и с опашка на риба, което омайва моряците с песните си. мн. сирени, ж. Сигнализиращ апарат, който произвежда силен продължителен звук, подобен на писък.

Грешни изписвания (3)

  • серена
  • серенъ
  • сиренъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. си-ре-на
членувано си-ре-на-та
мн.ч. си-ре-ни
членувано си-ре-ни-те
звателна форма

2. сирена — мн. ч.

сирена е производна форма на сирене (мн. ч.).

3. сирена — мин. страд. прич. ж. р.

сирена е производна форма на сиря (мин. страд. прич. ж. р.).