сирен

Речник на българския език

1. сѝрен — прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • сирин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. си-рен
непълен член сир-ния
пълен член сир-ни-ят
ж. р. сир-на
членувано сир-на-та
ср. р. сир-но
членувано сир-но-то
мн. ч. сир-ни
членувано сир-ни-те

2. сирен — мин. страд. прич. м. р.

сирен е производна форма на сиря (мин. страд. прич. м. р.).

Връзки