синьо-оранжев

Речник на българския език

синьо-ора̀нжев прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • сеньо-оранжев
  • сеньо-оранжив
  • сеньо-уранжев
  • сеньо-уранжив
  • сеньу-оранжев
  • сеньу-оранжив
  • сеньу-уранжев
  • сеньу-уранжив
  • синьо-оранжив
  • синьо-уранжев
  • синьо-уранжив
  • синьу-оранжев
  • синьу-оранжив
  • синьу-уранжев
  • синьу-уранжив
  • сеньо-оранжеф
  • сеньо-оранжиф
  • сеньо-уранжеф
  • сеньо-уранжиф
  • сеньу-оранжеф
  • сеньу-оранжиф
  • сеньу-уранжеф
  • сеньу-уранжиф
  • синьо-оранжеф
  • синьо-оранжиф
  • синьо-уранжеф
  • синьо-уранжиф
  • синьу-оранжеф
  • синьу-оранжиф
  • синьу-уранжеф
  • синьу-уранжиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. си-ньо-о-ран-жев
непълен член си-ньо-о-ран-же-вия
пълен член си-ньо-о-ран-же-ви-ят
ж. р. си-ньо-о-ран-же-ва
членувано си-ньо-о-ран-же-ва-та
ср. р. си-ньо-о-ран-же-во
членувано си-ньо-о-ран-же-во-то
мн. ч. си-ньо-о-ран-же-ви
членувано си-ньо-о-ран-же-ви-те