синчец

Речник на българския език

1. синчѐц съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Едно от първите пролетни цветя със сини гроздовидни цветове.

Грешни изписвания (1)

  • сенчец

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. син-чец
непълен член син-че-ца
пълен член син-че-цът
мн.ч. син-че-ци
членувано син-че-ци-те
бройна форма син-че-ца
звателна форма

2. Синчѐц географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Сенчец