синхрон

Речник на българския език

синхро̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Едновременно действие. Постигам синхрон между движенията на ръката и краката. Има синхрон. Липсва синхрон.

Грешни изписвания (1)

  • сенхрон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. син-х-рон
непълен член син-х-ро-на
пълен член син-х-ро-нът
мн.ч. син-х-ро-ни
членувано син-х-ро-ни-те
бройна форма син-х-ро-на
звателна форма