синхро̀н — съществително име, мъжки род (тип 7)
Значение
м., само ед. Едновременно действие. Постигам синхрон между движенията на ръката и краката. Има синхрон. Липсва синхрон.
Грешни изписвания (1)
- сенхрон
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед.ч. | син-х-рон | |
---|---|---|
непълен член | син-х-ро-на | |
пълен член | син-х-ро-нът | |
мн.ч. | син-х-ро-ни | |
членувано | син-х-ро-ни-те | |
бройна форма | син-х-ро-на | |
звателна форма | — |