синоптичен

Речник на българския език

синоптѝчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Който позволява с един поглед да се видят частите на едно цял, прегледен, нагледен.

Грешни изписвания (7)

  • сеноптичен
  • сеноптичин
  • сенуптичен
  • сенуптичин
  • синоптичин
  • синуптичен
  • синуптичин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. си-ноп-ти-чен
непълен член си-ноп-тич-ния
пълен член си-ноп-тич-ни-ят
ж. р. си-ноп-тич-на
членувано си-ноп-тич-на-та
ср. р. си-ноп-тич-но
членувано си-ноп-тич-но-то
мн. ч. си-ноп-тич-ни
членувано си-ноп-тич-ни-те